САМОКОВ

Вратата на “Рила” – така наричат Самоков пристигащите тук, за да се докоснат до онова живително късче, което щедро е дарено от Майката Природа на самоковци.А мястото наистина е вълшебно.Една полегнала котловина,росена от множество потоци,задържа в пазви слънцето, сякаш че го притежава. И то и се подчинява. Огрява величествени върхове, стопля меки поляни, пуска слънчеви зайчета в пенливи планински потоци и изпълва въздуха с живителна свежест. Тук животът тече по-леко, хората остават дълго, дълго млади, а когато остареят са щастливи, че ще останат на това място за винаги.

   На 60 км южно от София край р. Искър и притока и р. Бистрица в Самоковската котловина, на надморска височина около 900 м. е разположен гр. Самоков. Самоковската е междупланинска котловина, оградена от Рила, Шипочанския рид на Ихтиманска Средна гора, Плана, Витоша и Верила.

   Самоковската котловина била обитавана още от праисторически времена, от когато са открити селища край Белчин баня, Горни Пасарел и на други места. По поречието на р.Палакария са останали значителни следи от траките, а археологическите находки, открити край с. Поповяне, свидетелстват за висока материална и духовна култура на населението от този край през късната античност (III-IVв.)